ШЪРЛИ: ПРЕДСТАВА ЗА РЕАЛНОСТ / SHIRLEY: VISIONS OF REALITY

Текущ рейтинг на филма: 8.67

Тринадесет картини на Едуард Хопър представят поредица моменти от живота на несъществуващата актриса Шърли, преплитайки се във впечатляващ синтез на изобразителното изкуство и киното, личната и политическата история. Всеки откъс от професионалния и личния живот на Шърли от 30-те до 60-те години на миналия век си има точна дата. Времето винаги е 28 срещу 29 август в съответната година, а мястото се мени – от Париж, през Ню Йорк, до Кейп Код. Шърли е освободена жена, която подлага на съмнение общоприетите роли в една връзка и размишлява над същността на театъра и политиката. Размислите й са представени като вътрешни монолози зад кадър. Всеки епизод започва с откъси от радиопредавания, които свързват личната история на Шърли със значими събития от американската история (Голямата депресия, Втората световна война, ерата на МакКарти, ерата на Кенеди, Движението за граждански права).

„В Шърли: Представа за реалност на австрийския видеоартист Густав Дойч картините буквално говорят сами за себе си. Експерименталният филм използва творбите на американския художник Едуард Хопър, прецизно пресъздаващи щатското общество, за да разкаже историята на несъществуваща актриса – отличен пример за изкуството, което подражава на изкуство. Дойч създава поредица моменти, представени чрез 13 от най-добре познатите картини на Хопър, които се преплитат в умел синтез между изобразителното изкуство и киното. Крайният резултат е уникален образ на актриса, чиито проблеми и предизвикателства рисуват свой собствен портрет на американската история.”

Патрик Гембъл    

Густав Дойч е роден във Виена, Австрия, през 1952 г. От 1970 до 1979 г. учи архитектура във Виенския технически университет. През това време започва да създава първите си серии от фотографии и видеофилми. Между 1980 и 1983 г. е член на Виенския медиен уъркшоп. Тогава се запознава с партньорката в живота си Хана Шимик, с която от 1984 г. работи съвместно под псевдонима Д&С. През 80-те Дойч постепенно се прехвърля от документалните видеотворби към концептуалното кино и намира своята централна тема и начин на работа с Adria (1990), чудат псевдонаучен колаж от домашни филми от 50-те и 60-те. С малки изключения (какъвто е великолепният етнографски експеримент ,Augenzeugen der Fremde, 1993), от тогава насам той изследва теченията във „found-footage” филмите. От 1993 г. е член и на международната артистична група Der Blaue Kompressor – Floating & Stomping Company. През 2003 г. Дойч става артистичен директор на академията „Егина” в Атина.

ФИЛМОГРАФИЯ

1982 Asuma
1984 Wossea Mtotom
1988 Небето над Париж (Non, je ne regrette rien/Der Himmel über Paris) – док./къс.
1990 Adria Urlaubsfilme 1954-68 (Die Schule des Sehens I) (Short)
1990 Sa, 29. Juni/Arctic Circle (Documentary short)
1993 Свидетели в чужди страни (Augenzeugen der Fremde) док./къс.
1995 Филм/Говори/Много/Езици (Film/Spricht/Viele/Sprachen) – къс.
1995 Джобно кино (Taschenkino)
1996 Mariage blanc – док./къс.
1996 No comment – minimundus AUSTRIA – док./къс.
1996 Taschenkino - Das Event – док./къс.
1996 Taschenkino - Der Katalog – док./къс.
1998 Film ist. – док.
1999 Film ist mehr als Film  – къс.
1999 Tradition ist die Weitergabe des Feuers und nicht die Anbetung der Asche (Short)
2002 Film ist. 7-12  – док.
2005 Welt Spiegel Kino – док./къс.
2009 Film ist a Girl & a Gun – док./къс.
2013 Шърли: Представа за реалност (Shirley: Visions of Reality)
 

13.03.2014

11.03.2014

20.03.2014

22.03.2014

12.03.2014